вторник , 30 май 2017
Начало / Свят / Превратът срещу Ердоган – като атентата срещу Доган

Превратът срещу Ердоган – като атентата срещу Доган

Мартин Николаев

Когато излезеш срещу Ахмед Доган с боен пистолет и този пистолет вземе та засече, вариантите какви ги вършиш не са много – или си пълен идиот, или си платен актьор. Без значение кое от двете е вярно, Доган ще си отиде вкъщи с всички възможни позитиви. Подобен е случаят и с петъчния преврат срещу турския президент Ердоган.

Условия за успех

Бившият офицер от ЦРУ Робъерт Баер, бившият директор на разузнавателната служба Джеймс Уулзи и генерал Уесли Кларк коментираха, че е трудно човек да си представи по-аматьорски проведен преврат от турския (намеквайки, че те лично са участвали в организацията на няколко). Посочиха, че за да бъде свалено дадено правителство, военните трябва да направят две неща – да арестуват политиците и да спрат медиите. Според Кларк, първоначалният план да се постигнат двете цели рядко се изпълнява перфектно, така че ключов фактор за успех е превратаджиите да не се откажат. В Турция, обаче, не видяхме нито едно от двете изкисвания за успех.

Макар и държавната телевизия да беше превзета за кратко, турската армия не направи какъвто и да било опит дори да спре предаването на останалите телевизионни канали. А всъщност, през последните години частните телевизии симпатизират все повече на режима на Ердоган и можеше да се очаква, че именно от тях ще се разпространи най-ефективната пропаганда в негова подкрепа. И това наистина се случи. Стигна се до абсурда, членове на турското правителство да излязат в ефир и в студията на телевизиите по време на преврата – очевидно разкриващи местонахождението си едва на няколко километра от войниците на превратаджиите.

Това е и второто изненадващо нещо – вместо министрите и висшите държавни служители, подкрепящи Ердоган, да се окопаят и покрият, те спокойно се разхождаха в телевизионни студия, излизаха в ефир и защитаваха режима. Вътрешният министър, отговарящ за полицията, изглеждаше спокоен като в сутрешен блок на съвсем обикновен ден. А всъщност на неговите плещи по това време се е стоварвала отговорността да координира полицията и специалните части, опитващи се да спрат преврата на военните. Самият Ердоган пък така и не е бил атакуван, макар и местонахождението му да е било известно през цялото време. Има доклади, че хотелът, в който се е намирал, е уцелен с въздушни удари, но много след като президентът го е напуснал със самолета си.

И накрая, последният странен елемент в цялата история – призивът на превратаджиите всички хора да се приберат вкъщи. Ако изпълнявате преврат в 80-милионна държава и не желаете той да се превърне в кървава баня, започваща гражданска война, едно от най-важните неща е да си осигурите демонстративна публична подкрепа. Тоест, вашите поддръжници трябва да са на площадите възможно най-бързо, подкрепяйки преврата или най-малкото протестирайки срещу сваленото/обявеното за свалено правителство. Например, успешният преврат през 2013 година в Египет е започнал именно с такива протести, чиято организация след това е разкрита като извършена от силите на армията и генерал ал-Сиси. Контра-протестиращите на египетското правителство пък са репресирани от армията, дори силово. В Турция се получи точно обратното – превратаджиите казаха на подкрепящите ги хора да се приберат в къщите си и не реагираха по никакъв начин, когато Ердоган изкара своите поддръжници на площадите, включително с подкрепата на религиозните лидери.

Некадърност или конспирация

Ако погледнем предишните военни преврати в Турция, веднага става ясно, че наистина армията винаги е действала с тези три основни цели – арест или убийство на членовете на правителството, моментално овладяване на медиите и подкрепа на анти-правителствените движения и протести.

С две думи, ако се доверим на експертизата на Баер, Уулзи и генерал Кларк, можем да заключим, че превратът срещу Ердоган е или един от най-некадърните в историята, или е частично иницииран от самото турско правителство, за да послужи като повод за последващата и вече случваща се саморазправа с политически опоненти и неудобните в съдебната система и армията. Самите бивши служители на ЦРУ отказаха да посочат към коя от двете хипотези клонят, но потвърдиха, че колкото и конспиративно да звучи тази за фалшивия преврат, случайностите са прекалено много, за да бъде тя изключена напълно.

В крайна сметка, не всеки ден се случва преврат срещу политически лидер, който да му донесе всички възможни политически позитиви. Както и не всеки ден се случва атентат срещу политически лидер, при който пистолетът ти да засече.

Така че, засега можем да сме сигурни в едно – какъвто беше атентатът срещу Доган, такъв беше и превратът срещу Ердоган.

loading...

Вижте още

Театър или военен преврат в Турция?

Воененният преврат в Турция май се оказва театър на Ердоган с цел промени в конституцията, …